SPIRITS
Духът е изображение без носител, най-често олицетворяващо душата на починал човек или животно. Много източни религии, а и не само те, вярват в прераждането, а оттам и в духове. Духовете не преминават отвъд светлината само ако имат недовършени дела или някой ги е ядосал.
Способностите, които хората преписват на духовете:
- оставят следи или надписи
- нападат хора и могат да ги наранят
- могат да се материализират и дематериализират
- преминават през стени и други материални предмети
- могат да летят във въздуха
- могат да издават звуци
- понижават температурата около тях
- предизвикват нарушения в работата на електрически уреди.
- животните, до които се е доближил призрак започват да се държат странно
- могат да се вселяват в хората и животните
Как да различаваме добрия от лошия дух?
Добрите духове могат да бъдат обобщени в думата „ангел“. Това са всички духове, постигнали най-висока степен на развитие, свързващи се с идеята за морално съвършенство. Ангелите са по-напреднали от останалите духове, както в живота, така и в преражданията.
Злите духове могат да бъдат обобщени в думата „демон“. Те са крайно злонамерени същества, които сами са проектирали своята природа като са се отказали от добротата и справедливостта.
Тези демони са свързани с дявола. По своя воля те никога не достигат съвършенство.
Сатаната е силно алегоричен образ, създаден за да се персонализира злото. Описван е с атрибути, които напомнят силните и слабите му страни. Например рогата, копитата и другите животински знаци показват ниските страсти, докато при ангелите лъчистата фигура и белите крила символизират чистотата.
Напълно е възможно да видите дух, тъй като човек е заобиколен от подобни сили. При такава среща най-важно е да запазите спокойствие и безразличие. Духът няма да ви нарани, ако не му обръщате внимание.
И добрите, и злите духове имат силата да четат мисли - дори и тези, които се опитвате да скриете от себе си. Така че, ако сте криели някаква тайна от съпруга си приживе, той със сигурност ще я разбере след смъртта си.
Сред тези паранормални сили съществуват т.нар. „пакостливи духове“, които не целят да извършат някаква непоправима злина, а само да се забавляват.
Духовете могат да водят мислите и действията на хората, като проникват в душата им.
Когато ви се внушава мисъл, имате чувството, че ви говори непознат глас. Този контакт най-често се предизвиква, когато човек търси вдъхновение и отваря съзнанието си за идеи и влияние.
Най-точният коректив за това дали сме попаднали под влиянието на добър или зъл дух са усещанията. При контакт с добър дух се усеща лекота, свобода на дишането и подобряване на настроението.
Когато комуникирате със светла сила, негативните външни влияния се губят. Всичките ви тревоги, страхове и хаотични мисли се засенчват.
Общуването със злите сили е много по-тежко и натоварващо. Страховете и тревогите се пробуждат и засилват, а в много случай дори се създават. Тъмните духове се опитват да накажат човек за своите грешки, които са направили приживе.
Специалистите казват, че най-погрешната реакция е уплахата. Независимо с каква сила общуваме, необходимо е да сме спокойни и мъдри.
Злите духове могат да бъдат обобщени в думата „демон“. Те са крайно злонамерени същества, които сами са проектирали своята природа като са се отказали от добротата и справедливостта.
Тези демони са свързани с дявола. По своя воля те никога не достигат съвършенство.
Сатаната е силно алегоричен образ, създаден за да се персонализира злото. Описван е с атрибути, които напомнят силните и слабите му страни. Например рогата, копитата и другите животински знаци показват ниските страсти, докато при ангелите лъчистата фигура и белите крила символизират чистотата.
Напълно е възможно да видите дух, тъй като човек е заобиколен от подобни сили. При такава среща най-важно е да запазите спокойствие и безразличие. Духът няма да ви нарани, ако не му обръщате внимание.
И добрите, и злите духове имат силата да четат мисли - дори и тези, които се опитвате да скриете от себе си. Така че, ако сте криели някаква тайна от съпруга си приживе, той със сигурност ще я разбере след смъртта си.
Сред тези паранормални сили съществуват т.нар. „пакостливи духове“, които не целят да извършат някаква непоправима злина, а само да се забавляват.
Духовете могат да водят мислите и действията на хората, като проникват в душата им.
Когато ви се внушава мисъл, имате чувството, че ви говори непознат глас. Този контакт най-често се предизвиква, когато човек търси вдъхновение и отваря съзнанието си за идеи и влияние.
Най-точният коректив за това дали сме попаднали под влиянието на добър или зъл дух са усещанията. При контакт с добър дух се усеща лекота, свобода на дишането и подобряване на настроението.
Когато комуникирате със светла сила, негативните външни влияния се губят. Всичките ви тревоги, страхове и хаотични мисли се засенчват.
Общуването със злите сили е много по-тежко и натоварващо. Страховете и тревогите се пробуждат и засилват, а в много случай дори се създават. Тъмните духове се опитват да накажат човек за своите грешки, които са направили приживе.
Специалистите казват, че най-погрешната реакция е уплахата. Независимо с каква сила общуваме, необходимо е да сме спокойни и мъдри.
Интересни факти, свързани с духове:
Томас Едисон вярва в духове
Прословутият американски изобретател и бизнесмен Томас Едисон е правил опити да изобрети машинария, благодарение на която да могат да се чуват гласовете надуховете. Това се разбра, след като Франция публикува неизвестна досега глава от мемоарите на американеца.
Тази глава е част от произведението Diary and Sundry Observations /Дневник и разнообразни наблюдения/, което бива публикувано през 1948 година, почти двадесет години, след като Едисон напуска този свят.
По незнайни причини обаче в англоезичните издания на книгата тази част, в която той обяснява за своите необикновени опити, е премахната. В същото време тя е оставена във френско издание от 1949 година.
Благодарение на това пък тази интересна глава е поставена в друго произведение, наречено Le Royaume de l`Au-dela (Кралството на задгробния живот), което бе представено във Франция наскоро.
Американският изобретател искал да изобрети духофон, който да усили звуковите сигнали на неговите фонографи (явяващи се прототип на грамофона) и да записва гласове на покойници.
Едисон силно вярвал в съществуването на духове. Той също така бил повече от убеден, че призраците си общуват и това се опитвал да докаже с изобретението си.
Друг фактор, доказващ, че американският изобретател е вярвал в задгробния живот, е договорът, който той сключва с Уилям Уолтър Динуиди. Според това съглашение, който от двамата умре първи, ще направи всичко възможно, за да изпрати съобщение на другия от отвъдното.
Томас Едисон е популярен по много причини. Той е изобретател на редица устройства и е един от първите създатели, употребили принципите на масовото производство при създаване на изобретения. Има принос в изобретяването на радиото, фонографа, диктофона, машинката за татуиране и др.
Интересен обаче е фактът, че Томас Едисон никога не признавал помощта на своите помощници и съмишленици. Всички големи успехи и всички изобретения е приписвал единствено на своята личност. С изплуването на скритата глава от мемоарите му неговияt образ провокира още по-голямо внимание към себе си.
Тази глава е част от произведението Diary and Sundry Observations /Дневник и разнообразни наблюдения/, което бива публикувано през 1948 година, почти двадесет години, след като Едисон напуска този свят.
По незнайни причини обаче в англоезичните издания на книгата тази част, в която той обяснява за своите необикновени опити, е премахната. В същото време тя е оставена във френско издание от 1949 година.
Благодарение на това пък тази интересна глава е поставена в друго произведение, наречено Le Royaume de l`Au-dela (Кралството на задгробния живот), което бе представено във Франция наскоро.
Американският изобретател искал да изобрети духофон, който да усили звуковите сигнали на неговите фонографи (явяващи се прототип на грамофона) и да записва гласове на покойници.
Едисон силно вярвал в съществуването на духове. Той също така бил повече от убеден, че призраците си общуват и това се опитвал да докаже с изобретението си.
Друг фактор, доказващ, че американският изобретател е вярвал в задгробния живот, е договорът, който той сключва с Уилям Уолтър Динуиди. Според това съглашение, който от двамата умре първи, ще направи всичко възможно, за да изпрати съобщение на другия от отвъдното.
Томас Едисон е популярен по много причини. Той е изобретател на редица устройства и е един от първите създатели, употребили принципите на масовото производство при създаване на изобретения. Има принос в изобретяването на радиото, фонографа, диктофона, машинката за татуиране и др.
Интересен обаче е фактът, че Томас Едисон никога не признавал помощта на своите помощници и съмишленици. Всички големи успехи и всички изобретения е приписвал единствено на своята личност. С изплуването на скритата глава от мемоарите му неговияt образ провокира още по-голямо внимание към себе си.
Забравен дух отново напомни на себе си
Тайнствената фигура, която се появи на снимки на исперихчани през 2013 и 2014 година, за пореден път напомни за себе си. Този път страховитият силует с неизяснен произход се появи на фотос на семейство от Завет, съобщава Екип7Бг.
Наскоро Михаил и Станислава Петкови си направили малка разходка в окултната местност Сборяново заедно със своя син. Те поканили и свои приятели, за да е по-весело прекарването им в комплекса. След като се събрали, приятелите решили да се почерпят и поседнали сред природата. Изведнъж обаче захладняло и компанията се отправила към храма на Демир баба, където се намира изворът с лечебна вода.
На тръгване от местността приятелите решили да си направят снимки за спомен. По-късно тези фотоси били качени в социалните мрежи и за нула време потребителите забелязали мистичният силует, присъстващ на една от снимките. Това, разбира се, довело до разгорещени дебати и дори обвинения в измама. Въпреки това така и не стана ясно как фигурата, наподобяваща мъж с роба, е попаднала на изображението.
Демир баба теке е част от историко-археологически резерват Сборяново. Това е алевийско тюрбе, което се обвързва с мистична сила. Смята се, че тук се намира гробът на алевийският светец от шестнадесети век Демир баба. Припомняме, че това е третият път, в който на снимки, направени в местността, мистериозно се появява един и същи необикновен силует
Наскоро Михаил и Станислава Петкови си направили малка разходка в окултната местност Сборяново заедно със своя син. Те поканили и свои приятели, за да е по-весело прекарването им в комплекса. След като се събрали, приятелите решили да се почерпят и поседнали сред природата. Изведнъж обаче захладняло и компанията се отправила към храма на Демир баба, където се намира изворът с лечебна вода.
На тръгване от местността приятелите решили да си направят снимки за спомен. По-късно тези фотоси били качени в социалните мрежи и за нула време потребителите забелязали мистичният силует, присъстващ на една от снимките. Това, разбира се, довело до разгорещени дебати и дори обвинения в измама. Въпреки това така и не стана ясно как фигурата, наподобяваща мъж с роба, е попаднала на изображението.
Демир баба теке е част от историко-археологически резерват Сборяново. Това е алевийско тюрбе, което се обвързва с мистична сила. Смята се, че тук се намира гробът на алевийският светец от шестнадесети век Демир баба. Припомняме, че това е третият път, в който на снимки, направени в местността, мистериозно се появява един и същи необикновен силует
През 2013 година фигурата лъсна на фотографии, направени от семейство Събеви. Година по-късно силуетът се появи на снимки, направени по тези земи от приятелска компания. Интересното е, че и при трите случая първоначално времето е слънчево, а малко преди да бъдат направени снимките, ненадейно става мразовито и зловещо.
Историко-археологически резерват Сборяново е един от Стоте национални туристически обекта. Но несъмнено, откакто се разчуха случките с духа, мястото започва да привлича още повече туристи. Дали обаче те са сътворени точно с такава цел или наистина в местността броди духът на Демир баба, все още остава пълна загадка.
Историко-археологически резерват Сборяново е един от Стоте национални туристически обекта. Но несъмнено, откакто се разчуха случките с духа, мястото започва да привлича още повече туристи. Дали обаче те са сътворени точно с такава цел или наистина в местността броди духът на Демир баба, все още остава пълна загадка.
„Малките деца знаят неща, които ние не знаем."
Много хора вярват, че докато са малки, децата са надарени със свръхестествени способности, тъй като техните сетива са по-изострени, а в съзнанието им още не са се зародили предразсъдъците, които имат възрастните хора.
Затова много деца могат да виждат починали роднини и други духове, дори да разговарят с тях като с приятели. Днес ще ви запознаем с няколко истории по действителен случай, които са разказани от близки и детегледачки
„Преди няколко години жена наглеждала дъщеричката на приятели. Те живеели в апартамент с голям прозорец към градината. Детето отишло до стъклената врата, която водила към двора, и неподвижно започнало да се взира в тъмнината в продължение на няколко минути.
След това изтичало в прегръдките на жената и извикало: „Страшно. Твърде страшно.” Не я оставяло да я пусне на пода и настоявало да я прегръща и люлее през следващия половин час. Накрая започнало да повтаря отново и отново: „Сега мракът влиза. Сега мракът влиза.”
„Докато бях студентка, работех като детегледачка, за да се издържам. Тогава се грижех за едно момиченце, която много обичаше аз да я наглеждам. Знам, защото майка й ми казваше, че детето иска винаги аз да идвам, вместо другите детегледачки.
Една вечер, докато родителите й ги нямаше, тя отиде една стъпка по-далеч и каза: „Когато умреш, искам да те сложа в стъклен буркан, за да си те пазя и да си те гледам винаги.”
Затова много деца могат да виждат починали роднини и други духове, дори да разговарят с тях като с приятели. Днес ще ви запознаем с няколко истории по действителен случай, които са разказани от близки и детегледачки
„Преди няколко години жена наглеждала дъщеричката на приятели. Те живеели в апартамент с голям прозорец към градината. Детето отишло до стъклената врата, която водила към двора, и неподвижно започнало да се взира в тъмнината в продължение на няколко минути.
След това изтичало в прегръдките на жената и извикало: „Страшно. Твърде страшно.” Не я оставяло да я пусне на пода и настоявало да я прегръща и люлее през следващия половин час. Накрая започнало да повтаря отново и отново: „Сега мракът влиза. Сега мракът влиза.”
„Докато бях студентка, работех като детегледачка, за да се издържам. Тогава се грижех за едно момиченце, която много обичаше аз да я наглеждам. Знам, защото майка й ми казваше, че детето иска винаги аз да идвам, вместо другите детегледачки.
Една вечер, докато родителите й ги нямаше, тя отиде една стъпка по-далеч и каза: „Когато умреш, искам да те сложа в стъклен буркан, за да си те пазя и да си те гледам винаги.”